В практиката все по често се сблъскваме със случаи, в които собственикът на МПС се наказва, затова че го е предоставил на неправоспосбен водач или на водач употребил алкохол. От КАТ съобщават, че се издават над 15 000 наказателни постановления годишно за нарушение на нормата на чл. 102 от ЗДвП.
Прекратяване регистрация на МПС на собственик
На собственика може да бъде наложена и принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171,т.2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца до 1 година.
Кога собственикът на МПС следва да носи отговорност?
Разпоредбата на чл.102 от ЗДвП предвижда забрана за собственика, водача или упълномощения ползвател на МПС да предоставя МПС на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен водач.
Често субекти на отговорност са родителите, които са наказани за това, че тяхното дете е управлявало личния им автомобил или мотоциклет, без правоспосбност или без изискуемата категория.
Важно! Родителят трябва съзнателно да е предоставил управлението на собсственото си мпс на неправоспособния. Ако денияето е осъществено без знанието и съгласието на родителя, той не следва да носи административно наказателна отговорност по чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП във вр. с чл. 102 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Аналогични са обстоятелствата, когато обвинението е повдигнато срещу собственик, предоставил автомобила на лице, употребило алкохол или наркотични вещества.
Важно! При описанието на нарушението в акта и в НП, в хипотезата когато автомобила е предоставен на лице употребило алкохол, е задължително да се впише конкретно кога е била извършена пробата за алкохол, каква е установената стойност, номерът и вида на техническото средство/респективно кръвната проба, с която е установено нарушението. Липсата на горните обстоялтества, е нарушение на императивнитенорми на чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Защо обвиненията по чл. 177 ал. 1 т.3 от ЗДвП често се оказват необосновани?
Правило в административно-наказателните производства по ЗАНН е, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила за съда. Тоест, посоченото в акта не се счита за доказано.
Това означава, че в тежест на АНО, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Важно! Когато наказанието е наложено на юридическо лице или едноличен търговец, тогава не се изследва въпроса за вината.
Във всички останали случаи, когато наказанието е наложено на физическо лице, наказващият орган трябва да докаже авторството и вината на наказаното лице.
Не е достатъчно актосъставителя да установи кой е собственика на автомобила и от там директно да приложи санкцията на чл. 177 ал. 1 т.3
Съставът на нарушението съдържа други елементи, които следва да бъдат установени и доказани от наказващия орган, а именно – вина и форма на вината при наказаното лице, както и обстоятелствата касаещи деянието извършено от водача на мпс.
Често актовете се съставят като се преписва дословно нормата от закона, без да се индивидуализира нарушението, не се представят документи, установяващи собствеността на автомобила, не се доказват посочени в акта обстоятелства касаещи нарушението извършено у лицето, на което е предоставено МПС.
По този начин, нарушението остава недоказано, и повдигнатото административно-наказателно обвинение се явява необосновано.
Разбира се, има случаи, в които контролните органи спазват стриктно законовите разпоредби и доказват успешно повдигнатите обвинения, но от практика, мога да кажа, че везната се накланя в полза на санкционираните.
