Нарушаване на карантина

Нарушения във връзка коронавирус

След обявеното извънредно положение на територията на страната и издадените в тази връзка Заповеди на министъра на здравеопазването бяха въведени специални мерки за превенция разпространението на Коронавирус (Covid19).

Какви наказания могат да бъдат наложени на гражданите и на бизнеса при нарушаване на извънредните мерки, в частност на карантината.

Видове противоепидемични мерки

За да се ориентираме какви биха били последствията, ако не спазим карантина или някоя от предприетите извънредни мерки, следва да се запознаем с нормативната уредба, регулираща тези обществени отношения.

В чл. 63 от Закона за здравето („ЗЗ“) е посочено, че при възникване на извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната.

Със същите могат временно да се ограничават основни права и свободи на гражданите и бизнеса, а именно:

забрана за влизане на територията на страната на граждани от чужди държави;
временно ограничаване придвижването на територията на страната;
временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги;
извършването на задължително изследване с цел установяване на носителство на заразна болест на контактните на заразно болен;

Отделно, поставянето под карантина е уредено в разпоредбата на чл. 61 от ЗЗ.
Извършва се със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение, по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. Самата заповед предсталвява индивидуален административен акт, който се обжалва по реда на АПК. Същата има незабавно действие и обжалването и няма суспензивен ефект.

поставяне под карантина

Административно-наказателна отговорност при неспазване на противоепидемични мерки

Първо, ако не спазим някоя от въведените мерки за ограничение разпространението на коронавирус, конкретизирани в заповедите издадени от министъра на здравеопазването, ние извършваме административно нарушение.

Важно! Това е по-леката по вид отговорност, която може да бъде наложена.

Производството следва да премине по реда на Закона за административните нарушения и наказания, с издаването на акт за установяване на нарушение и санкционирането му с наказателно постановление.

Последното може да бъде обжалвано по общия ред.

Важно! Когато едно деяние осъщестява едновременно състав на нарушение и състав на престъпление, определящ признак за квалификацията му е степента на обществена опасност.

Административни наказания при нарушаване на карантина

Общата санкционна разпоредба, която определя наказанията при неспазване на ограниченията въведени със заповедите на министъра на здравеопазването бе приета на 13 Март 2020 г. и предвиждаше: 5000 лева глоба за физически лица нарушители и 15000 лева имуществена санкция за юридически лица и ЕТ.

След обществени дебати относно несъразмерността на санкцията с обществената опасност на извършеното деяние (например: разходка в парка, не поставяне на защитна маска на обществено място и прочие), на 9 Април 2020г. законодателят прие промени, с които санкциите бяха намалени, както следва:

– от 300 до 1000 лева глоба за физически лица нарушители;

– от 500 до 2000 лева имуществена санкция за юридически лица и ЕТ;

В чл. 215 от ЗЗ е приета специална разпоредба, която следва да се приложи спрямо лицата, които са влезли на територията на страната от други държави и откажат, или не изпълняват задължителна изолация, респективно лечение.

Наказанието е 5000 лева глоба.

Същата санкция следва да се наложи и на заразно болни от коронавирус лица и контактните им лица, които не спазят карантината. Предпоставка за налагане на наказанието е установена чрез изследване положителна проба за носителство на болестта.

Наказателна отговорност при нарушаване на карантина

С обявеното на 13.03.2020 г. от Народното събрание на Република България извънредно положение бе изменен и Наказателния кодекс.

Неизпълнението на наредби, правила и мерки издадени против разпространението или появата на коноронавирус е криминализирано.

Стои въпросът кога нарушението на противоепидемичните мерки, в частност на карантината, следва да доведе до търсене на наказателна отоговорност от извършителя, и кога може да се размине с налагане на административно наказание?

Развиващата се у нас епидемия е една от най-тежките в историята на България и макар нормата на чл. 355 от НК (изменена 13.03.2020 г.) да е въведена още със създаването на Наказателния кодекс през 1968 г., липсва практика по приложното поле на този състав. В същото време, от началото на извънредното положение нарастват случаите на лица, неспазили забраната да напускат жилищата си.

Липсата на съдебна практика и нарастващия брой нарушители на карантинните мерки, неминуемо ще доведе до образуване на множество досъдебни производства (над 150 са образувани към днешна дата).
В компетенцията на прокуратурата ще бъде преценката дали деянието обосновава налагане на наказателна отговорност и внасяне на обвинителен акт в съда, или ще разпореди прекратяване на досъдебното производство и връщане материалите на наказващия орган.

Във втория случай, директорът на компетентата РЗИ може да пристъпи към издаването на наказателно постановление по реда на ЗАНН.