В настоящия материал разглеждаме института на поставянето под запрещение и неговата уредба в българското законодателство.

Обръщаме внимание и на алтернативната процедура, предвидена в Закона за здравето, а именно – принудителното настаняване в психиатрично заведение.

Разясняваме разликите между двете законодателни възможности, като е препоръчително да се консултирате с юрист, преди да предприемете стъпки, в коя да е от двете насоки.

Кога е необходимо да се замислим за поставяне на близък под запрещение?

При отговора на този въпрос следва да се държи сметка преди всичко за адекватната защита на правата и интересите на лицето, чието запрещение се налага.

Най-често, получаваме обаждания от роднини, които се опасяват, че лицето не е способно адекватно и разумно да се грижи за своето имущество и за своите интереси.

Опасенията обикновено са оправдани, доколкото вследствие на умствено или старческо заболяване, лицата могат да се разпоредят с притежаваните от тях недвижими имоти, в полза на трети лица, без да осъзнават резултатите от действията си. Евентуалните опити за оспорване действителността на сделките, могат да не пожънат успех.

Другата хипотеза, при която ще възникне интерес от действия в посока запрещение на лицето има нематериален характер. Тя се проявява, когато въпреки необходимостта от здравословни грижи, които състоянието на лицето изисква, същото отказва да се подложи на доброволно лечение. 

Какви са стъпките за поставяне на едно лице под запрещение?

Съпругът, близки роднини, прокурорът и всеки, който има правен интерес могат да поискат поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение.

Процесът стартира с изготвяне и подаване на искова молба до съда, а компетентният съд по тези искове е окръжният съд като първа инстанция. Участието на прокурор е задължително.

Ответник в производството е лицето, чието поставяне под запрещение се иска.

Важно! Ако ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие негов родител, попечител или неговият съпруг, ако непълнолетният се намира в брак.

Важно! Особеност в производството за поставяне под запрещение е задължителното спазване на принципа за непосредственост. Какво означва това?

Задължително е лицето, чието запрещение се иска да бъде разпитано лично  от съда, а при нужда това се случва чрез принудителното му довеждане.

Ако лицето към момента на производството се намира в лечебно заведение и състоянието му изключва довеждането пред съда, то съдията по делото е длъжен да намери начин за добиване на преки и непосредствени впечатления за състоянието на лицето.

В такива случаи, по преценка на съда, може да бъде назначен временен попечител на лицето, чието запрещение се иска, който попечител да се грижи за личните и имуществени интереси на подопечния си.

Назначаването на временен попечител ограничава материалноправната дееспособност на лицето, но не и неговата процесуална дееспособност. Ответникът продължава да участва лично в производството до влизане на решението в сила.

Разлика между пълно и ограничено запрещение

Разликата между пълно и ограничено запрещение идва от разликата в степента, в която се ограничават правата на лицето, чието запрещение искаме.

Пълно запрещение

Според закона, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Ограничено запрещение

В този случай лицето трябва да бъде пълнолетно и поради слабоумие или душевна болест да не може да се грижи за своите работи, но състоянието му да не е така тежко, че да бъде поставено под пълно запрещение.

Важно! Ограничаването или отнемането на дееспособността е предвидено в обществен интерес. Институтът на поставянето под запрещение ще изпълни своите предвидени от законодателя функции само когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на запретените лица. Ето защо, необходимо е недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото.

Критерии за постановяване на недееспособността

Критериите са два. И се изисква тяхното кумулативно наличие, т. е. без наличието на който и да е от тях, искът за поставяне на едно лице под запрещение ще бъде отхвърлен от съда. Нека разгледаме двата критерия:

Медицински критерий

Изисква да е налице болестно състояние на лицето, което да засяга неговия интелект, психика и воля.

В закона изрично и изчерпателно са посочени две групи заболявания – душевна болест и слабоумие.

Душевна болест (психопатия) са придобити психически заболявания – различни видове психопатии, шизофрении,неврози, депресии, циклофрении, делирии, атенции и някои проявни форми на епилепсиите.

А слабоумието е вродено психическо заболяване, при което са възможни различни степени на умствено недоразвитие – идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения и др.

Юридически критерий

Този критерий държи сметка дали в резултат на слабоумието или душевната болест лицето е в състояние да се грижи за своите работи. 

Както казахме, и двете изисквания трябва да бъдат налице, за да се постанови ограничаване дееспособността или обявяване недееспособността на едно лице. Това е така, защото основанието за поставянето под запрещение не е душевната болест или слабоумието сами по себе си, а невъзможността страдащият от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи.

Важно! По всички дела за поставяне под запрещение се назначава експерт (вещо лице), което дава своето компетентно заключение дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, посочени по-горе. Експертът определя и степента на страданието, както и дава своята оценка за това дали лицето е способно и в каква степен може да се грижи за своите работи и интереси.

Но, единствено съдът е компетентен да реши, с оглед на медицинските и другите данни по делото, дали лицето следва да бъде поставено под запрещение и какъв следва да е вида на постановеното запрещение. Съдът не е обвързан, с направените искания от страните по делото.

Какви са последиците от поставяне на лице под запрещение?

Решението за поставяне под запрещение лишава при пълно запрещение, съответно ограничава, при ограничено запрещение дееспособността на запретеното лице от деня, в който решението по делото влезе в сила.

Може ли да се отмени запрещението?

Отмяна на запрещението е възможна и тя се случва отново пред съда. 

По делото като ответници следва да се конституират лицата, които са искали поставянето под запрещение или близките роднини.

Кой може да поиска отмяна на запрещението?

Ограничено запретеният може сам или със съгласието на попечителя си да поиска отмяна на запрещението.

Пълно запретеният може да поиска от органа на настойничество или настойническия съвет да сезира окръжния съд, който е постановил запрещението.

Поставеният под запрещение може да се обърне и към прокурора с молба последният да предяви иск за отмяна на запрещението.

В производството по отмяна поставеният под запрещение ще има положението на ищец по делото.

Принудително лечение на психично болни по Закона за здравето

В Закона за здравето е регламентирана процедурата по задължително настаняване и лечение.

Съгласно текста на закона, субекти са психично болните и лицата с умствена изостаналост, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.

Докато при поставянето под запрещение предпоставките са лицето да има психическо заболяване или слабоумие и да не може да се грижи за своите работи, тук лицето трябва да бъде опасно за себе си, за близките, за околните или за обществото. 

Кой е компетентен да задейства производството?

Настаняване за принудително лечение може да поискат всички заинтересовани лица – близки, роднини, управител на лечебно заведение, в което лицето е настанено, като и прокурора.

Настаняването се извършва с подаване на писмена молба до прокурора.

Необходимо е да се изложи подробно картината на заболяването, да се приложат доказателства, подкрепящи твърденията ни и да се поиска образуване на производство по настаняване за принудително лечение. 

Как протича производството?

Откриват се сходства на производството по чл. 155 от Закона за здравето и производството по поставяне под запрещение. В него също:

• задължително присъства прокурор;
• съдът трябва да изслуша лицето и да добие лични и непосредствени впечатления за него, т. е. отново важи принципа за непосредствеността;
• отновно се назнача вещо лице, психиатър, който трябва да даде заключение страда ли лицето от психиатрично заболяване, което да налага задължително лечение в лечебно заведение, да определи лечението и неговият срок.

Какъв е срокът за настаняване на психично болен в лечебно заведение?

Срокът се определя от съда, на основание психиатричната експертиза и другите доказателства, подкрещя сериозността на заболяването.

Задължителното лечение се осъществява в лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ и центрове за психично здраве, в психиатрични отделения или клиники на многопрофилните болници и в лечебни заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ.

Важно! На всеки 3 (три) месеца, въз основа на представената от лечебното заведение съдебно-психиатрична експертиза, районният съд по местонахождението на заведението, служебно се произнася с решение за прекратяване на задължителното настаняване и лечение или за продължаване срока на лечението.

Задължителното лечение се прекратява с изтичането на срока, постановен от съда или с решение на районния съд по местонахождението на лечебното заведение.

И двете производства имат сериозни последствия за субекта, чието запрещение или принудително лечение се налага. Съветваме Ви задължително да се консултирате с юрист с опит в материята, преди да предприемете една от горните стъпки.