Проверките на Националната агенция за приходите в търговските обекти зачестиха значително в последните месеци — особено след въвеждането на контрол по Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

Инспекторите от НАП обаче не ограничават проверката само до спазването на ограниченията за необносновано покачване на цените.

В рамките на същите посещения редовно се извеждат разпечатки от паметта на фискалните устройства (КЛЕН), и при установяване на нарушения в изискванията към реквизитите на касовия бон,  фирмите получават АУАН, а впоследствие и наказателни постановления за нарушения по Наредба № Н-18 на Министерство на финансите.

Предвидената имуществена санкция по чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е в размер от
512 до 2 048 евро, като конкретният размер се определя от наказващия орган с оглед на обстоятелствата по случая.

В тази статия разглеждаме какво точно проверява НАП, при какви условия се издава наказателното постановление и кои са основанията, при наличието на които то подлежи на отмяна.

Какво проверява НАП при проверките в търговските обекти?

Националната агенция за приходите разполага с широки правомощия при извършване на проверки в търговски обекти.

Контролът върху спазването на фискалното законодателство — по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите (наричана по-долу Наредба Н-18) — е редовната и постоянна дейност на агенцията. Проверките по ЗВЕРБ, насочени към контрол на цените, са временен допълнителен мандат, който създаде повод за масови проверки на търговските обекти. В практиката двата вида контрол протичат едновременно — при едно и също посещение инспекторите проверяват както цените на търговеца от август 2025 г. до датата на проверката, така и редовността на издаваните фискални документи.

В хода на проверките по ЗВЕРБ инспекторите по приходите стандартно извеждат КЛЕН — контролна лента на електронен носител, която съдържа архив на всички издадени от фискалното устройство касови бележки за определен период. Целта е да се установи дали цените на конкретна стока или услуга са се променили в периода след 08 август 2025 г. Именно при този анализ обаче инспекторите установяват и дали издадените фискални касови бележки съдържат всички задължителни реквизити по Наредба Н-18 — и ако не — съставят акт за административно нарушение.

Важно! Издаването на наказателно постановление от НАП за нарушения на разпоредби от Наредба Н-18 не означава непременно, че е установен проблем по основния предмет на проверката – спазване на ограничението за необосновано покачване на цените.

Липса на реквизити в касовата бележка — за какво точно санкционира НАП?

Нарушението, за което търговците получават наказателни постановления в описания контекст, е уредено в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Разпоредбата предвижда, че всяка издадена фискална касова бележка трябва задължително да съдържа наименование на стоката или услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Наименованието трябва да позволява най-малко идентифициране на вида на стоката или услугата. В случай че се продават стоки или услуги от един и същи вид с различни цени, всяка от тях се отразява поотделно със съответната стойност.

На практика нарушението най-често се изразява в едно от следните: в касовата бележка е посочено само общо наименование — например „рибни продукти“ или „козметични услуги“ — без да е индивидуализирана конкретната стока или услуга, нейното количество и единична стойност. В други случаи за две или повече отделни стоки или услуги е издадена обща бележка с обща сума, вместо всяка да бъде отразена поотделно.

Санкцията се налага на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС и е в размер от 512 до 2 048 евро за юридически лица и еднолични търговци, когато нарушението не води до неотразяване на приходи.

Важно! Всяка отделна фискална касова бележка, която не съдържа изискуемите реквизити, представлява самостоятелно нарушение. При изведен КЛЕН за няколко дати инспекторите могат да установят множество такива бележки — което поражда въпроса дали за всяка от тях следва да се наложи отделна санкция.

Кога наказателното постановление може да бъде отменено?

Административнонаказателното производство е строго формален процес. Това означава, че дори при безспорно установено нарушение от обективна страна, наказателното постановление подлежи на отмяна, ако в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения или е приложен неправилно материалният закон. Съдът проверява законосъобразността на постановлението служебно — независимо от това какви основания е посочил жалбоподателят.

Едно от най-честите основания за отмяна в практиката по този вид дела е нарушението на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Разпоредбата е категорична: когато едно лице е извършило няколко отделни нарушения, за всяко от тях се налага отделно наказание. ЗАНН не познава института на продълженото нарушение, познат от наказателното право. Това означава, че ако при изведен КЛЕН са установени касови бележки без изискуемите реквизити на различни дати, всяка от тях представлява самостоятелно нарушение, за което следва да се издаде отделно наказателно постановление с отделна санкция. Налагането на една обща санкция за всички нарушения е в пряко противоречие с чл. 18 от ЗАНН и представлява самостоятелно основание за отмяна.

Друго често срещано основание е липсата на конкретно посочена дата на извършване на нарушението. Датата е задължителен реквизит на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и на наказателното постановление по силата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Когато в постановлението е посочена единствено датата на проверката, а не датата, на която е издадена всяка конкретна бележка без реквизити, това поставя наказаното лице в невъзможност да разбере срещу какви конкретни факти следва да се защитава. Константната съдебна практика приема, че датата на установяване на нарушението и датата на извършването му не могат да се приравняват.

Важно! Нарушенията в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството. Ако са допуснати при образуването на административнонаказателното производство, те са абсолютно основание за отмяна на постановлението — без съдът да разглежда спора по същество.

Какви други основания за отмяна могат да са налице?

Извън описаните по-горе, административнонаказателното производство по този вид дела крие и редица други процесуални пороци, които съдилищата последователно приемат за съществени. Без да претендираме за изчерпателност, следва да се отбележат: съставяне на АУАН при нарушение на правилата за свидетелите, които трябва да присъстват при неговото съставяне; непълна правна квалификация поради липса на изричното посочване на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС като нарушена разпоредба; неиндивидуализиране на конкретното място на извършване на нарушението; липса на посочен брой и номера на фискалните касови бележки, за които се твърди, че не съдържат изискуемите реквизити и прочие.

Всеки от тези пороци може да е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Преценката изисква внимателен анализ на конкретното производство — на акта, на постановлението и на цялата административнонаказателна преписка.

Маловажен случай — когато санкцията е несъразмерна с нарушението

Дори когато не са налице процесуални пороци в производството и нарушението е установено по безспорен начин, наказателното постановление може да бъде отменено на самостоятелно материалноправно основание — при наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с § 4 от същия закон.

Маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното неизпълнение на задължение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката е строго индивидуална и се прави въз основа на конкретните факти — вида на нарушението, начина на извършването му, настъпилите последици, поведението на нарушителя в хода на проверката и неговата история на спазване на фискалното законодателство.

Константната съдебна практика на районните и административните съдилища по дела за нарушения на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 последователно приема, че в голяма част от случаите нарушението покрива признаците на маловажен случай. Съдилищата отчитат като смекчаващи обстоятелства преди всичко следното: продажбата е отчетена чрез фискалното устройство и фискален интерес на държавата не е ощетен; приходната администрация не е била затруднена при извършването на проверката; нарушението е първо констатирано за търговеца; търговецът е съдействал изцяло и е представил всички поискани документи. При наличието на тези обстоятелства съдилищата приемат, че минимално предвидената санкция от 512 евро е несъразмерна на незначителната обществена опасност на деянието и отменят постановлението.

Важно! Преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол. Когато наказващият орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН, въпреки че предпоставките за това са били налице, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Какво да направите при получено наказателно постановление от НАП?

Срокът за обжалване на наказателното постановление е 14 дни от датата на неговото връчване. Това е преклузивен срок — пропускането му прави постановлението влязло в сила, независимо от това дали са налице основания за отмяната му. Жалбата се подава до компетентния районен съд чрез наказващия орган, издал постановлението.

Важно е да се знае, че подаването на жалба спира изпълнението на наказателното постановление. Докато делото е висящо пред съда, наложената санкция не може да бъде събирана принудително.

За да може да се извърши пълноценен анализ на производството и да се изгради защитната теза, е необходимо да се прегледат внимателно: самото наказателно постановление, актът за установяване на административното нарушение, протоколът от извършената проверка, изведените КЛЕН разпечатки, както и всички подадени в хода на производството възражения. Всеки от тези документи може да разкрие пороци, които сами по себе си са достатъчни за отмяна на постановлението.

Следва да се има предвид, че при отмяна на наказателното постановление съдът присъжда на жалбоподателя направените разноски, включително платеното адвокатско възнаграждение — на основание чл. 63д от ЗАНН.

Важно! Не изчаквайте последните дни от 14-дневния срок. Анализът на административнонаказателната преписка изисква време, а всяко забавяне стеснява възможностите за защита. Свържете се с адвокат веднага след получаване на постановлението.

Настоящата статия има информационен характер и не представлява правен съвет. Всеки казус е индивидуален и изисква анализ на конкретната фактология и приложимите документи. За компетентна правна помощ се свържете с нашата кантора и представете детайлите по вашия случай.