Знаем, че глобите наложени с фишове са в размер от 20.00 до 50.00 лева и често предпочитаме да ги платим вместо да търсим възможности за тяхната отмяна.
От друга страна, все по-често длъжностни лица от определена община обикалят из междублоковите пространства и основавайки се на свои собствени тълкувания на законовите разпоредби съставят фишове за неправилно паркиране на тротоари, градинки и прочие.
Ако смятаме, че са нарушени правата ни и искаме да се защитим, то в тази статия ще обсъдим някои от по-често срещаните основания за издаване на фиш за неправилно паркиране по чл. 186 ал. 3 от ЗДвП и възможните нарушения в процедурата по издаването им, които могат да доведат до тяхната отмяна.
Напомняме, че производствата по оспорване на фиша, както и по обжалване на наказателни постановления пред съда, са освободени от държавни такси.
За нарушения на кои разпоредби ни санкционират най-често?
Паркиране на тротоари
В по-голяма част от случаите тези фишове се издават за неправилно паркиране на тротоари, ако откъм страната на сградите има по-малко разстояние от 2 метра за преминаване на пешеходци, паркиране в градинки, паркове, на тротоари намиращи се непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях.
В ЗДвП има няколко разпоредби, които регламентират забраните за паркиране и престой.
По-общата е тази на чл.178е от ЗДвП, която съдържа основното правило за поведение да не се паркира в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.
Тази разпоредба освен, че съдържа определящото правило за поведение, включва и неблагоприятните последици, които се предвиждат при неизпълнение от страна на адресатите на тази норма.
От друга страна, стои нормата на Чл. 94. ал. 3 от ЗДвП, която съдържа две отделни предложения. Всяко от тези предложения урежда различни хипотези за престой и паркиране на моторните превозни средства в населените места.
Именно в приложението на тази разпоредба, длъжностните лица, които издават фиша, а впоследствие и лицата издаващи акта и наказателното постановление, допускат съществени нарушения, които водят до отмяна на фиша/наказателното постановление.
Третата е нормата на чл. 98 от ЗДвП, която в отделни точки описва хипотезите, в които се забраня престоят и паркирането на пътни превозни средства.
От анализа на тези разпоредби трябва да направим заключение..
Може ли да паркираме върху тротоари?
Ако анализираме разпоредбите на чл. 93 ал. 3 от ЗДвП, чл. 98 ал. 2 т.2 и т. 6 и разпоредбите на Закона за устройство на територията, Закона за пътищата и Наредбите за организацията на движението към съответните общини можем да направим извод, че паркирането на тротоара е допустимо, само при условие, че мястото е обозначено с пътен знак, маркировка и/или надписи от съответната общинската администрация като място за паркиране, автомобилът тежи до 2,5 тона, има разстояние не по-малко от 2 метра за преминаване на пешеходците, и не е в непосредствена близост до вход или гараж.
Какви нарушения допускат органите и как да се защитим ?
Както знаете, при положение, че оспорим фиша по процедурата посочена в статията посветена на отмяна на фиш за непраивлно паркиране и не последва съставянето на АУАН и издаване на НП, то фиша сам по себе си, не ще породи каквито и да е правни последици за неговия адресат. Тоест необходими са активни действия от страна на общинските органи. Надолу ще говорим за евентуалната защита, ако общинските органи решат все пак да ни издадат акт и наказателно постановление, след възражението срещу фиша.
Възможни нарушения на материалния закон
Ако във фиша е посочено единствено нормата на чл. 93 ал. 3 от ЗДвП, без да е индивидуализирано, за коя от двете хипотези на нормата ни санкционират и това е било повторено в актът за установяване на нарушение, има голяма вероятност съдът да отмени издаденото на база акта, наказателно постановление.
Това е така, защото първата хипотеза урежда как правилно следва да бъде извършено спирането на превозните средства, за престой и паркиране на пътя в населените места, а втората указва условията и изискванията, при които се допуска престой и паркиране на МПС, но на тротоарите в населените места.
Нарушението следва да се приеме като съществено, тъй като с него се ограничава правото на защита на жалбоподателя и води до невъзможност да упражни същата в пълен обем.
Също така, ако в актът е посочена нормата на чл. 178 е от ЗДвП, а в наказателното постановление нормата на чл. 94 ал. 3 от ЗДвп, то отново сме изправени пред допуснато съществено нарушения на материалния закон, с което се ограничават правата ни на защита и наказателното постановление следвад а бъде отменено.
Още примери от практиката за отмяна на фиш
Друа често срещана хипотеза, която може да доведе до отмяна на фиша е, когато фишът е издаден на лице, което не е собственик на автомобила, тъй като нормата на чл.186 ал.3 от ЗДвП еднозначно вменява задължението на контролните органи, при отсъствие на нарушителя, фишът да бъде издаден на собственика на МПС.
Паркиране на място за инвалиди
Наложена ни е глоба за неправилно паркиране по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП – паркирали сме на място предназначено за хора с трайни увреждания, без да имаме предвиденият стикер. В такъв случай, ако притежаваме прието експертно решение на ТЕЛК с констатираа степен на увреждане от 50% нагоре, законодателят приема, че вмененото ни нарушение ще бъде незаконосъорбазно, въпреки че не сме имали залепен стикер.
