Въпросите, засягащи приложението на давността са сложни.
Най-общо трябва да запомните, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност:

• погасителна давност
• изпълнителска давност

За тях ще говорим по-късно, тъй като при наказването с електронен фиш, често не се спазва друг давностен срок, който не е уреден в ЗАНН.

Коя давност да следите при нарушение с електронен фиш?

На практика, най-често електронният фиш се издава в срок, но същият не се връчва през един продължителен период от време.

Законодателят е предвидил, че с изтичането на период от време, в който нарушителят е установен, но спрямо него не се извършват действия насочени към подвеждането му под отговорност, се преклудира правото на държавата да търси отговорност от това лице за извършеното нарушение.

Този период от време се нарича преследвателската давност, уреден е в Наказателния кодекс, и се прилага по аналогия в производствата по издаване на електронен фиш.

Колко е давността на електронен фиш?

Съгласно чл. 11 от ЗАНН за обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилага Наказателният кодекс.

В чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК е предвидено, че този срок е три години.

Този срок започва да тече от датата на извършване на нарушението и се прекъсва, ако се предприемат действия по преследване. За такива действия се приемат самото издаване на електронен фиш, опит последният да бъде връчен и други.

Ако  не бъдат предприети действия в 3 годишния срок от извършване на деянието, административно-наказателното производство следва да бъде прекратено, а електронният фиш – отменен от съда.

В производството по издаване на електронен фиш, по аналогия намира приложение и така наречената абсолютна преследвателска давност по чл.81, ал.3 от НК.

С изтичането на 4 години и половина от извършване на нарушението, без значение дали са направени опити електронният фиш да бъде връчен, производството следва се прекрати.

Ако се интересувате от процедурата по обжалване на електронен фиш, създали сме подробна статия в нашия блог.

Давност на електроенен фиш подлежащ на събиране от НАП

В този параграф ще поговорим за посочената в началото на статията изпълнителска давност, която е уредена в разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН.

Може да сте се сблъсквали с една доста неетична практика прилагана от държавната администрация.

Отивате в дадена институция, за да се снабдите с конкретен документ или да получите административна услуга, и ви се съобщава, че преди това трябва да платите една отдавна наложена глоба. Документът или услугата са „спешни“ и вие заплащате глобата. За жалост, в подобна ситуация се презюмира, че сте платили глобата „доброволно“, и въпреки че давностният срок е изтекъл, нямате право да искате възстановяване на платеното.

Можем ли да не платим наложената ни глоба, ако е изминал определен период от време?

Да, този период се нарична изпълнителска давност – за електронния фиш е 2 години и се отброява от момента на влизането му в сила.

От друга страна, предприемането на действия по принудително изпълнение за конкретно наложената ни глоба прекъсва давността, като от този момент започва да тече нов двугодишен срок.

Такова действие може да бъде налагането на запор върху банковите ни сметки.

Ако е обраувано изпълнително производство, не се прилага абсолютната изпълнителска давност, която е 3 години.

Важно! Предаването на публичното задължение от КАТ към публичния взискател в НАП не е действие по изпълнение на наказанието и не прекъсва давността.

Как да се защитим при изтекла изпълнителска давност?

Ако давността е изтекла, трябва да възразим пред публичния изпълнител от НАП, на когото е разпределено събирането на задължението и да искаме отписване на задължението съгласно разпоредбата на чл. 173 от ДОПК.

Той е и органът, който при основателност на възражението, следва да прекрати изпълнителното производство и да предприеме действия по отписване на задължението. Последното трябва да се отрази като неактивно в данъчно-осигурителната ни сметка и при справка да не се отразява като наше задължение.

Ако последният откаже, може да обжалваме първо по административен ред пред директора на ТД на НАП, а впоследствие и пред съда.

Също така, като доказателство за отписването на задължението, може да искаме от НАП да ни се издаде документ по чл. 88 ал .1 от ДОПК.