В обществото царува разбирането, че като собственик на фирма или управител, не нося отговорност за задълженията на фирмата. Нали затова се казва – дружество с ограничена отговорност.
Това в голяма степен е вярно, но за да защити интересите на държавата, законодателят е предвидил един по специфичен вид отгорност – тази по чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс („ДОПК„), която предвижда възможност трето лице (обикновено управител или съдружник) да отговаря лично за публично-правните задължения на дружеството.
Нека видим какви са предпоставките за реализиране на тази отговорност.
Лична отговорност на управител/съдружник за задължения на дружеството
Освен имуществената отговорност на управителя, в случаите на чл. 627 от Търговския закон и наказателната отговорност по чл. 227б от Наказателния кодек с разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен ред за налагане на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи дружества, които имат задължения към бюджета – за данъци и осигурителни вноски.
Какво означава да нося лична отговорност?
Личната отговорност означава, че след влизане в сила на ревизионния акт, или на решението на съда, с което актът се потвърждава, държавата може да започне изпълнително производство срещу вас и да се удовлетвори от вашето лично имущество – имоти, автомобили, парични влогове, трудово възнаграждение и прочие.
Предпоставки за възникване на отговорност на управителя и/или собственика
Законодателят е предвидил няколко отделни хипотези, чиито фактически състав би довел до понасяне на лична отговорност за фирмените задължения.
Първо нека уточним, че за възникване на отговорността е необходимо кумулативно наличие на всички елементи.
ХИПОТЕЗA I
1.Вие имате качеството на член на орган на управление (съдружник, едноличен сосбтвеник на капитала, изпълнителен директор) или управител на задълженото юридическо лице, към момента за който са установени публичните задължения
Например: Докато сте управител на дружеството започва ревизия, която приключва с издаването на ревизионен акт, с който се установяват задължения за довнасяне на ДДС.
2. Укриеете факти или обстоятелства, които по закон сте били длъжни да обявите пред НАП или публичния изпълнител.
Например: Не подадете справки-декларации по ЗДДС, ГДД и декларации обр.6.
Управителят като представител на дружеството е длъжен да подаде справки декларации по ЗДДС, в които вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди.
3. Вследствие на това поведението, не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
ХИПОТЕЗА II
1.Вие сте управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице.
2.В това ви качество, извършите недобросъвестно действие, с което имуществото на задълженото лице е намаляло.
Например: извършите плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждите имущество на задълженото лице, безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
3.Вследствие на тези ваши действия, задълженото дружество не може да погаси задълженията си към бюджета.
Отново е необходимо кумулативно наличие и на трите елемента, за да възникне отговорност.
ВАЖНО! От практиката сме забелязали, че ревизиращите органи често допускат едно съществено нарушение при определяне размера на отговорността на управителя в ревизионния акт по чл. 19 от ДОПК. Недопустимо е управителят да носи отговорност за целия размер на несъбраните публични задължения от дружеството. Отговорността му е лимитирана – до размера на извършените недобросъвестни плащания, съответно до размера на намаленото имущество. Задължение на ревизиращия орган е да определи в какво точно се изразява вредоносното действие и да определи конкретно размера на намаленото имущество.
Кога и за какво да внимаваме?
! Ако имате качеството на управител, едноличен собственик на капитала или съдружник и дружеството ползва данъчен кредит с фактури, които не отразяват реални доставки, са налице предпоставките по чл. 19, ал.1 ДОПК.
Важно! Трябва да се докаже умисъл за недобросъвестното ви поведение
Например: ако сте едноличен собственик на капитала и прехвърлите дружествените дялове на лице, което се ползва именно за такива цели – изкупуване на задлъжнели фирми, то умисълът се презюмира.
! Осъществявате бизнес-проект с една фирма, завършвате го и оставяте фирмата със задължения към бюджета, прехвърлите дяловете си и регистрирате нова фирма, с която започвате друг проект, с аналогична дейност. Наличието на умисъл относно извършваните действия с цел неплащане на данъци и осигурителни вноски ще бъде доказан.
Както посочихме по-горе, управителят като представител на дружеството е длъжен да подаде справки декларации по ЗДДС, в които вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди. Разликата между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията се приема за укриване по смисъла на чл. 19, ал.1 ДОПК
ВАЖНО! Ако сте управител и разпределите дивиденти, въпреки наличието на неизплатени задължения към държавата, то макар и разпределението на дивиденти да се взима с решение на органа на управление, вие носите отговорност за тези действия по чл. 19 ал. 2 от ДОПК.
ВАЖНО! Ревизията по чл. 19 ал. 1 или ал. 2 се възлага с отделна заповед за възлагане на ревизия. В нея следва да бъде посочено, че ревизията е за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК. Необходимо е да се посочи точно коя хипотеза на чл. 19 от ДОПК ще бъде предмет на ревизията.
В противен случай, ще е налице съществено процесуално нарушение в процедурата по извършване на ревизията и ревизионният акт ще бъде отменен при обжалване в съда.
Освен това заповедта трябва да включва: индивидуализиране на лицето, което е титуляр на задължението за данъци и задължителни осигурителни вноски, видът и размерът на задълженията за данъци и/или осигурителни вноски и периодите, за които се отнасят.
Важно! Неправилното приложение на данъчния закон не води до отговорност по чл. 19 от ДОПК. Трябва да има умисъл за укриване на факти.
Например: Декларирането на вътрешно-общностни доставки, които с ревизионен акт е установено, че не са доказани не е равносилно на укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ДОПК
Може ли да носите лична отговорност по. 19 от ДОПК и за натрупаните лихви върху главните задължения?
До скоро съществуваше противоречива практика между съдилищата, дали третото задължено лице, по смисъла на чл. 19 от ДОПК (управителя, еднолиничният собственик..), носи отговорност и за натрупаните задължения за лихви върху главния дълг.
С Тълкувателно Решение №5 от 29.03.2021 г. по тълкувателно дело № 7 от 2019 г., съдиите от върховен административен съд стигнаха до положителен отговор на поставеният за тълкуване въпрос :
„Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник.“
Въпреки горното, спорът все още продължава, доколкото на 04.01.2021 г. е отправено запитване до Съда на Европейския съюз с искане за съвместно тълкуване на разпоредби от общностното право, касаещи общата система на данъка върху добавената стойност.
Европейският съд следва да разтълкува европейските разпоредби и националните (чл.14, чл. 16 и чл.19 от ДОПК) и да представи своето становище, допустимо ли е физическо лице, което не е платец на ДДС, да носи отговорност за плащане на същия, поради това че с недобросъвестното си поведение, е попречило на данъчнозадълженото юридическо лице, да плати данъка.
Както виждате, материята е сложна, с множество противоречия, дори между върховните съдии.
Имате въпроси?
За повече информация и уточнения, моля свържете се с нас чрез контактната форма като опишете вашия казус и ние ще направим всичко възможно, за да ви съдействаме!
Отговорност на управителя
Предпоставки за отговорност с лично имущество
