fbpx
Европейска заповед за плащане

Европейска заповед за плащане като средство за събиране на трансгранични вземания

С Регламент № 1896/2006 („Регламентът“) бе създадена първата истинска европейска гражданска процедура – процедурата за европейска заповед за плащане („ЕЗП“).

В настоящият материал ще ви разкрием възможностите да си служим с този правен инструмент, в кои случаи е удачно да го използваме, как да определим компетентния съд и какви са таксите и разходите за издаване на европейска заповед за плащане.

Какво представлява Европейската заповед за плащане?

Европейската заповед за плащане е акт, издаван от компетентен съд на територията на държава членка на ЕС, който представлява изпълнителен титул за трансгранично (международно) парично вземане.

Важно! Условие европейската заповед за плащане да стане годен изпълнителен титул е длъжникът да не възрази в производството.

Така директно въз основа на влязлата в сила европейска заповед за плащане, кредиторът може чрез принудително изпълнение да събере вземанията си срещу длъжника.

ЕЗП се издава по образец, единен за всички страни членки на ЕС.

Кога си струва да помислим за иницииране на производство по издаване на ЕЗП?

Основният критерий е да имаме качеството на кредитор, т.е да имаме да вземаме пари от длъжник, чиито местоживеене или обичайно пребиваване е в рамките на Европейския съюз.

Важно! Процедурата е приложима, както за граждански, така и за търговски трансгранични спорове.

Другият важен критерий, определящ използването на този способ, е неизпълнението на съответното парично задължение да е безспорно.

Например: на падежа не е доставена уговорената стока или услуга, длъжникът не е заплатил продажната цена, дължи се неустойка, лихва или друго обезщетение и т.н.

В тези случаи, за длъжникът икономически е най-добре да плати доброволно поисканата от кредитора сума, така както е посочена в европейската заповед за плащане.

В противен случай, при евентуално възражение от негова страна, ще се стигне до редовно исково производство.  Тогава длъжникът може да бъде осъден да заплати разноски за делото, които ще направят общия му дълг към кредитора сравнително по-висок от първоначално дължимия.

Какви са ползите от производството по издаване на европейска заповед за плащане?

Основата задача, която си поставя Регламентът е да бъде опростено и ускорено трансграничното признаване и изпълнение на правата на кредиторите в Европейския съюз.

ЕЗП може да бъде издадена само чрез една обща за всички държави-членки процедура, т.е. всички държави-членки (с изключение на Дания) са транспонирали в своето законодателство тази процедура, познават я и я прилагат.

Процедурата за издаване на ЕЗП е бърза и писмена, като не се изисква провеждане на открито съдебно заседание в първата фаза по издаване на ЕЗП. Необходими са единствено доказателства установяващи компетентността на избрания от нас съд, пред който сме инициирали производството и писмените доказателства, на които основаваме претенциите си (напр. фактура, платежно по фактурата, покана за доброволно изпълнение и др.)

Друга полза, в случай че съдът по компетентност е българският, е че при евентуално възражение от страна на длъжника, производството продължава пред компетентният съд, в която е издадена европейската заповед за плащане, т.е. пред българските съдилища.

Последно, таксите и разходите са сравнително по-ниски, в сравнение с традиционното исково производство и процедура по екзекватура.

Как преминава процедурата за европейска заповед за плащане?

Кредиторът подава заявление по образец пред съответния компетентен съд за издаване на ЕЗП за дължимата главница, а където е приложимо и договорената неустойка, лихва и разходи.

След проверка от страна на компетентния съд и в случай, че заявлението е редовно и допустимо, съдът издава ЕЗП под формата на Формуляр Д, която се връчва преведена на длъжника.

Важно! Всички документи, които сме представили с формуляра, включително издадената европейска заповед за плащане трябва да бъдат преведени за наша сметка от лицензиран преводач на официалния език по местоживеене/седалище на длъжника.

С връчването на ЕЗП, съдът указва на длъжника, че разполага с две възможности: (i) да плати сумата посочена в ЕЗП на ищеца (доброволно изпълнение); или (ii) да възрази срещу ЕЗП пред съда, който я е издал в 30 дневен срок от връчването ѝ.

В случай, че длъжникът подаде възражение, тогава производството продължава пред компетентните съдилища на държавата-членка, в която е издадена ЕЗП в съответствие с правилата на редовния граждански процес, освен ако ищецът не е посочил изрично прекратяването на производството в случай на възражение.

Обаче, ако длъжникът не възрази в предоставения 30-дневен срок, ЕЗП влиза в сила и става годно изпълнително основание без да е необходимо каквото и да е допълнително производство за нейното признаване в друга държава-членка.

Как се определя съдът, компетентен да издаде ЕЗП?

Един от най-важните въпроси в това производство е да се определи правилно съдът, пред който ще бъде подадено заявлението за издаване на европейска заповед за плащане.

Тя се определя в съответствие с Регламента Брюксел I.

Общото правило за определяне на компетентност по Регламента Брюксел I е, че исковете срещу лица7, които имат местоживеене в държава-членка се предявяват пред съдилищата на тази държава членка.

Регламента Брюксел I предвижда и така наречената „специална компетентност, която позволява срещу лица, които имат местоживеене в държава членка,  да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка при специални хипотези.

По-долу ще изброим някои от по-често срещаните случаи на приложение на специалната компетентност:

  • по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;
  • в случая на продажба на стоки или услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени / предоставени стоките респ. услугите или е трябвало да бъдат доставени / предоставени

Следователно, във всеки конкретен случай, за да се установи дали процедурата по ЕЗП е приложима, е необходимо естеството на правното задължение да бъде изследвано от адвокат, който да прецени кой е компетентния съд да издаде ЕЗП

Какви са таксите за издаване на ЕЗП?

В България таксата за издаване на европейска заповед за плащане е в размер на 40 лв.

Към нея следва да се добавят неизбежните разходи за лицензиран превод на документите на езика на длъжника.

Кои спорове се определят като трансгранични?

Според даденото в Регламента определение за понятието трансграничен случай, такъв е налице, когато поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд

В определени случаи тази разпоредба дава достъп до процедурата за европейска заповед за плащане и на ищци, които не са от ЕС (т.е. които нямат местоживеене и обичайно не пребивават в държава-членка): ако длъжникът има местоживеене или обичайно пребивава в държава-членка, различна от тази на компетентния съд, ищец, който не е от ЕС също може да подаде молба за издаване на ЕЗП, тъй като са изпълнени условията на член 3 по отношение на страните.

Както виждате, процедурата има своите особености, предвид трансграничния елемент и е препоръчително да се извърши правен анализ на фактите от компетентен адвокат преди да се пристъпи към същинското производство по издаване на европейска заповед за плащане.

 

4.8/5 - (13 votes)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *