От август 2025 г. България навлезе в периода на двойно обозначаване на цените — задължителната стъпка преди въвеждането на еврото като официална валута на страната.

Заедно с нея влезе в сила и разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), която задължава търговците да обосновават всяко покачване на цените с обективни икономически фактори.

НАП стартира масови проверки на търговски обекти в цялата страна, а наказателните постановления за нарушения на тази разпоредба вече се броят на стотици. В настоящия материал разглеждаме какво точно изисква законът, как протича проверката и — най-важното — кои са конкретните процесуални и материалноправни грешки, допуснати от НАП, заради които съдилищата отменят тези наказателни постановления.

Какво задължава чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ?

Разпоредбата не въвежда абсолютна забрана за покачване на цените. Това е важно разграничение, което много търговци пропускат — и което самите съдилища подчертават в мотивите си. Законът изисква единствено покачването да е обосновано — тоест да произтича от реални, документируеми причини, външни за волята на търговеца.

Конкретното задължение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е двустранно. От една страна, търговецът трябва да формира цените си добросъвестно и прозрачно в целия период на двойно обозначаване — от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ. От друга страна, при поискване от контролните органи е длъжен да представи доказателства, че покачването се дължи на обективни икономически фактори.

Легалната дефиниция на понятието „обективни икономически фактори“ е дадена в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗВЕРБ. Това са външни за търговеца, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, нормативни промени, форсмажорни обстоятелства и други фактори с пряко и съществено отражение върху себестойността.

Важно! Нормата се прилага само по отношение на доставки към потребители — физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги извън рамките на своята търговска или професионална дейност по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗВЕРБ. Търговците на едро, които продават на други търговци, не попадат в обхвата на тази забрана.

Санкцията при установено нарушение е имуществена санкция в размер, определен по чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ — от 2 556 до 5 113 евро.

Как протича проверката на НАП и кога се издава наказателно постановление?

Проверките по ЗВЕРБ следват един сравнително унифициран модел, който се повтаря в преобладаващата част от преписките. Познаването на тази процедура е от практическо значение — грешките на търговеца в ранните етапи могат да затруднят защитата му по-късно.

Първата стъпка е изпращането на електронна покана до имейл адреса, деклариран от търговеца в НАП. В нея се съдържа списък с наблюдавани стоки или услуги и таблица в Excel формат за попълване на продажните цени към две конкретни референтни дати — обичайно 11 август 2025 г. като начална точка и дата от периода на двойното обозначаване като крайна. Едновременно с изпращането на имейла органите по приходите посещават търговския обект, връчват поканата на хартиен носител и дават разяснения за начина на попълване. За посещението се съставя протокол за извършена проверка.

Търговецът е длъжен да предостави исканата информация в срок от 7 работни дни от получаване на уведомлението, съгласно чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС.

Важно! Преди да попълните и изпратите исканата таблица с ценова информация, препоръчително е да се консултирате с юрист. Начинът, по който се предоставят данните в този етап, може да има съществено значение за последващата защита.

След получаване на данните органите извършват анализ. При установено по-голямо процентно повишение на продажната цена спрямо доставната, НАП изпраща допълнително искане за поясняване на причините. В него се изискват данни за процентна промяна на доставната цена, разходите за логистика и енергия, валутния курс и други външни фактори, както и съответни доказателства — фактури и писма от доставчици.

Ако органът прецени, че покачването не е обосновано, се съставя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Търговецът има право да подаде писмено възражение срещу акта в 7-дневен срок от връчването му. Въз основа на акта наказващият орган издава наказателното постановление, което може да бъде обжалвано пред районния съд в 14-дневен срок от връчването му.

Важно! Възражението срещу АУАН е първата реална възможност да представите доказателства за обективните икономически фактори, обосновали покачването. Пропускането на тази стъпка или нейното формално изпълнение без приложени доказателства може да затрудни защитата ви в съда. Препоръчително е да се консултирате с юрист още преди подаването на възражението.

Грешки на НАП при издаване на наказателни постановления по ЗВЕРБ

Административнонаказателното производство по ЗВЕРБ е сравнително ново и практиката по него тепърва се формира. Това обаче не означава, че наказващият орган разполага с неограничена свобода на действие. Районните съдилища в страната вече са се произнесли по десетки дела и очертаващата се тенденция е еднозначна — наказателните постановления на НАП по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ се отменят в преобладаващата си част. По-долу разглеждаме конкретните пропуски, които съдилищата приемат за основание за отмяна.

Липса на точна дата на извършване на нарушението

Един от най-честите и същевременно най-тежките процесуални пропуски е непосочването на точната дата, на която се твърди, че е извършено нарушението. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) актът за установяване на административно нарушение задължително трябва да съдържа датата и мястото на нарушението. Същото изискване важи и за наказателното постановление по силата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В практиката по ЗВЕРБ се установява системен проблем: НАП посочва като дата на нарушението деня на първоначалното посещение в обекта, въпреки че действителният анализ на данните е извършен значително по-късно, след получаване на допълнителна информация от търговеца. При наличие на множество проверявани стоки или услуги, посочването на обща дата за всички тях без индивидуализация на всяко отделно нарушение представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на търговеца.

Важно! Липсата на точна дата на нарушението има двойно значение. От една страна, търговецът не може да разбере за какво точно му се търси отговорност и да организира защитата си. От друга страна, съдът не може да извърши служебната си проверка за спазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН — което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Липса на нормативно установени критерии за преценка

Установено е, че НАП извършва преценката за наличие на необосновано покачване на цените въз основа на таблица в Excel формат с неясно въведени формули и алгоритъм. Тази таблица не е нормативно предвиден способ за установяване на нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ и не е публично достъпна за търговците.

Съдилищата приемат, че подобен подход е незаконосъобразен по две причини. Първо, невъзможно е да се провери дали заложените в таблицата параметри обхващат всички обективни фактори, влияещи върху промяната в цената на даден продукт. Второ, търговците не са имали предварителна информация за критериите, по които ще бъдат оценявани, което ги поставя в невъзможност да съобразят поведението си с изискванията на закона.

Важно! Законът не забранява покачването на цените — изисква то да е обосновано. Преценката за обоснованост не може да се извършва по непрозрачен алгоритъм, чието съдържание е известно единствено на контролния орган.

Необсъдени възражения и доказателства на търговеца

Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващият орган е длъжен преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства. В множество случаи НАП формално отбелязва в наказателното постановление, че възражението е „неоснователно“, без да обсъди конкретно нито един от наведените доводи и нито едно от представените доказателства.

Съдилищата приемат, че подобното процедиране представлява съществено процесуално нарушение, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление — без да се разглежда въпросът дали нарушението е извършено или не.

Важно! Именно поради това възражението срещу АУАН е критично важен етап от производството. Доказателствата, представени в тази фаза, стават част от преписката и НАП е длъжен изрично да се произнесе по тях. Ако не го стори — това е самостоятелно основание за отмяна на НП пред съда.

Санкциониране за нарушения в периода на предупреждението

Със Закона за изменение и допълнение на ЗВЕРБ, обнародван в Държавен вестник, бр. 65 от 08.08.2025 г., е въведена преходна разпоредба — § 19, която изрично предвижда, че до 08 октомври 2025 г. органите на приходната администрация могат да отправят само писмени предупреждения при неспазване на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. През този двумесечен период НАП няма правомощие да санкционира търговци — единствено да ги предупреждава.

Важно! Разпоредбата на § 19 от ЗИД на ЗВЕРБ е специална норма с временен характер, която изключва наказуемостта за нарушения, извършени в периода 08.08.2025 г. — 08.10.2025 г. Това важи независимо от тежестта на нарушението и независимо от обстоятелството дали то е маловажен случай или не. Наказателни постановления, издадени за нарушения в този период, подлежат на отмяна на това самостоятелно основание.

Всяко нарушение се санкционира отделно — нарушение на чл. 18 от ЗАНН

При констатиране на покачване на цените на множество стоки или услуги в един търговски обект, НАП в редица случаи е издавал едно наказателно постановление, обхващащо всички нарушения, без да индивидуализира отделно всяко от тях. Съдилищата приемат, че покачването на цената на всяка отделна стока или услуга представлява самостоятелно нарушение по смисъла на чл. 18 от ЗАНН и следва да бъде предмет на отделно наказателно постановление.

Обединяването на множество самостоятелни нарушения в едно НП без изрична индивидуализация представлява нарушение на чл. 18 от ЗАНН, което не може да бъде санирано от съда и води до отмяна на постановлението.

Маловажен случай при незначително завишение

Дори когато нарушението е безспорно установено, съдилищата преценяват дали конкретният случай не разкрива белезите на маловажен такъв по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. При тази преценка се вземат предвид процентът на необоснованото завишение, броят на стоките с констатирани отклонения спрямо общия асортимент, наличието или липсата на предходни нарушения и степента на обществена опасност на конкретното деяние.

При установена маловажност наказващият орган е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се ограничи до писмено предупреждение, вместо да налага имуществена санкция. Неприлагането на тази разпоредба при наличие на предпоставките за нейното приложение представлява неправилно приложение на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Какво НАП е длъжен да докаже и каква е доказателствената тежест?

Един от най-съществените въпроси в производствата по ЗВЕРБ е върху кого лежи тежестта на доказване. Нормата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ създава привидно впечатление, че търговецът е длъжен да доказва обосноваността на покачването — доколкото законът изрично го задължава при поискване да представи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Това впечатление е частично вярно, но не изчерпва въпроса.

В административнонаказателното производство по ЗАНН тежестта на доказване лежи върху наказващия орган. НАП е длъжен да установи всички елементи от фактическия състав на нарушението — включително и че констатираното покачване на цените не се дължи на обективни икономически фактори. Недоказването на който и да е от елементите на нарушението е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Задължението на търговеца да представи доказателства при поискване не променя тази логика — то е процесуално задължение в хода на проверката, но не прехвърля върху него доказателствената тежест в наказателното производство. Ако НАП не е изследвал всички относими факти, не е обсъдил представените от търговеца доказателства и е приел автоматично, че покачването е необосновано, съдът ще отмени постановлението.

Важно! Установено е, че в редица случаи органите на НАП са извършвали преценката за обоснованост единствено въз основа на официални статистически данни, без да вземат предвид конкретните документи, представени от търговеца — фактури, договори с доставчици, сметки за електроенергия и вода. Подобният подход е приеман от съдилищата за недостатъчен и в противоречие с изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Кои разходи се приемат за обективни икономически фактори?

Легалната дефиниция на понятието, дадена в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗВЕРБ, е формулирана широко — и това е в полза на търговците. Законът говори за външни за търговеца, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, нормативни промени, извънредни обстоятелства и други фактори с пряко и съществено отражение върху себестойността.

Съдебната практика вече е дала конкретно съдържание на тази дефиниция. Приемат се за обективни икономически фактори: покачването на цените на доставяните стоки и суровини, увеличението на цената на електрическата енергия, увеличението на цената на водата, нарастването на минималната работна заплата и свързаното с него увеличение на осигурителните прагове и осигурителната тежест, годишната инфлация, както и извънредни разходи, пряко свързани с изпълнение на нормативни изисквания — включително разходите за адаптация към изискванията на самия ЗВЕРБ.

Важно е да се отбележи, че НАП в редица случаи е застъпвал позицията, че посочените разходи не са „външни“ за търговеца, тъй като са присъщи на неговата дейност. Съдилищата не споделят това становище. Понятието „външни“ следва да се разбира не като несвързани с дейността на търговеца, а като такива, които не зависят от едностранната му воля — покачването на цените на тока, водата, суровините и минималната работна заплата имат именно такъв характер.

Важно! Обективните икономически фактори трябва да бъдат документирани. Ноторно известните факти — като нормативно определеното увеличение на минималната работна заплата или решенията на регулаторните органи за цените на електроенергията и водата — са публично достъпни и не изискват отделно доказване. За останалите обстоятелства е необходимо да разполагате с конкретни документи: фактури от доставчици, сметки за комунални услуги, договори. Тези документи трябва да бъдат представени още при подаване на възражението срещу АУАН — не да се чака съдебната фаза.

Съдилищата са приели също, че покачването на цените не е необходимо да отразява единствено и механично промяната в доставната цена на конкретния продукт. Търговецът има право да отчете съвкупното въздействие на всички обективни фактори върху себестойността на предлаганите от него стоки или услуги — транспорт, наем, труд, енергия, инфлация. Изискването за пропорционалност не означава математическо равенство между процента на повишение на доставната цена и процента на повишение на продажната цена.

Нормата срещу свободата на стопанска инициатива — европейско измерение

Разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е временна мярка с ограничен срок на действие. Това обаче не означава, че тя е без последствия за бизнеса — напротив, масовите проверки и санкции на НАП показват, че държавата възнамерява да я прилага активно до изтичането на периода на двойно обозначаване на 8 август 2026 г.

Свободата на стопанска инициатива и свободното ценообразуване са конституционно защитени ценности. Всяко ограничение върху тях трябва да преследва легитимна цел и да е пропорционално на тази цел. Целта на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е защита на потребителите от спекулативно покачване на цените, мотивирано единствено от смяната на валутата. Тази цел е легитимна. Проблемът е в приложението — когато нормата се използва за санкциониране на търговци, чиито ценови решения са продиктувани от реални пазарни фактори, тя излиза извън рамките на своята легитимна цел и се превръща в инструмент за произволна намеса в свободното ценообразуване.

Въпросът има и европейско измерение. Свободата на стопанска инициатива и свободното ценообразуване са неразривно свързани с четирите основни свободи, върху които е изградено функционирането на Европейския съюз — свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. Ограниченията върху ценообразуването засягат пряко свободното движение на стоки и услуги и следва да се преценяват в светлината на чл. 101, § 1 и § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз.

Важно! Нормата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ следва да се тълкува и прилага стриктно — като изключение от общия принцип на свободно ценообразуване, а не като правило. Прилагането й извън нейната легитимна цел е в противоречие както с конституционно защитените права на търговците, така и с принципите на европейското право. Търговец, чието покачване на цените отразява реални пазарни условия, не следва да бъде третиран по същия начин като такъв, който се възползва от смяната на валутата за необосновано обогатяване за сметка на потребителите.

Как да обжалвате наказателното постановление по ЗВЕРБ?

Ако сте получили наказателно постановление за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, разполагате с 14-дневен срок за обжалване, считан от датата на връчването му. Жалбата се подава до районния съд по мястото на извършване на нарушението — тоест по местонахождението на търговския обект, в който е извършена проверката.

Важно! Подаването на жалба спира изпълнението на наказателното постановление. Това означава, че докато делото е висящо пред съда, наложената имуществена санкция не може да бъде събирана принудително. Ако изпуснете 14-дневния срок, наказателното постановление влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

В производствата по обжалване на наказателни постановления по ЗАНН не се заплащат държавни такси. Единственият разход, който ще направите, е адвокатският хонорар. При успешно обжалване съдът може да присъди направените от вас разноски в тежест на НАП, включително заплатеното адвокатско възнаграждение — съгласно чл. 63д от ЗАНН.

Производството е двуинстанционно. Районният съд се произнася като първа инстанция. Решението му подлежи на обжалване с касационна жалба пред съответния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При подготовката на жалбата е необходимо да разполагате с: копие от наказателното постановление, копие от акта за установяване на административно нарушение, всички протоколи от извършените проверки в обекта, кореспонденцията с НАП включително поканите и таблиците, възражението срещу АУАН и приложените към него доказателства, както и всички документи, установяващи обективните икономически фактори за покачването на цените — фактури, сметки, договори.

Важно! Не чакайте последния ден от срока. Анализът на преписката, идентифицирането на процесуалните грешки на НАП и подготовката на жалбата изискват време. Свържете се с адвокат веднага след получаване на наказателното постановление.

Настоящата статия има информационен характер и не представлява правен съвет. Всеки казус е индивидуален и изисква анализ на конкретната фактология и приложимите документи. За компетентна правна помощ се свържете с нашата кантора и представете детайлите по вашия случай.