fbpx
Razvalqne na dogovor

Разваляне на договори. Какво трябва да знаем?

В този материал ще разгледаме в подробности и с посочване на специални хипотези случаите, в които страна по договор може да поиска неговото разваляне.

Ще видим какво може да диктува такова поведение на страните, ще разгледаме разликите между развалянето на договор и прекратяването на такъв, ще си говорим за последиците и възможностите пред страните по договора, веднъж попаднали в тази ситуация.

Развалянето на един договор е мощен инструмент, когато изпълнението на договорните отношение не се движи в рамките на предварително определеното и очакваното, така че този материал ще бъде полезен както при гражданските, така и при търговските ви отношения и сделки.

Нека започнем стъпка по стъпка:

Какво представлява развалянето на договор?

Развалянето на договора е способ за прекратяване на действието му.

Искът за реално изпълнение и обезщетението за вреди не винаги са най-удобното средство за удовлетворяване на кредитора, т. е. на страната, която черпи и очаква изпълнение на насрещните задължения по един договор.

Понякога кредиторът може по-лесно да постигне икономическата си цел като се освободи от обвързаността си по договора, за да насочи усилията си в друга посока. 

Основание за разваляне на договор е нарушената функционална връзка между насрещните задължения по договора, служещи си взаимно за правно основание.

Правната уредба на развалянето на договор се съдържа в чл. 87 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Кои договори могат да бъдат развалени и какви са предпоставките за това? 

На разваляне подлежат само двустранните договори (напр. договор за наем, покупко-продажба..). Едностранните (напр: дарението) не може да се развалят. 

Правото да се развали двустранния договор е преобразуващо (т.е дава възможност  на упражняващия го, по своя воля да промени едно правоотношение, като предизвика изменения в правната сфера на едно друго лице).

То възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря и по правило се упражнява извънсъдебно.

Правото на разваляне на договора принадлежи на изправната страна. Изправна страна е тази страна по договора, която е изпълнила своето задължение или пък изпълнението на задължението е поставено в зависимост от изпълнението на другата страна.

Важно! Развалянето прилича на унищожението на договора (правоотношението се прекратява с обратна сила), но разликите са повече. Нека ги видим: 

  • На унищожение подлежат всички сделки, а на разваляне подлежат двустранните договори.
  • Унищожаването по правило се извършва по съдебен ред, а развалянето е предвидено, освен в специалните случаи, да се осъществява извънсъдебно.
  • При унищожение, порокът е при сключването на сделката, а при развалянето това не е предпоставка.
  • При унищожение вината може и да е на страната, чиято воля е опорочена (при грешка), а от разваляне може да се възползва само кредиторът по един договор.
  • При унищожение давността е 3-годишна, а правото да се разваля договорът се погасява с 5-годишна давност.

Важно! Развалянето на договор се различава от неговото прекратяване. Съгласието на страните за прекратяване на облигационната връзка между тях намира приложение при всички облигационни отношения, докато развалянето е приложимо само към двустранните договори.

Развалянето на договор прилича и на редхибиторния иск при продажба на вещ с недостатъци и на правото на потребителя да прекрати договора. То трябва да се отличава от отказа от договора, който не е свързан с причина, за която длъжника отговаря.

Предпоставки и фактически състав на развалянето на договор

  • Неизпълнение на задължение по двустранен договор

Тук говорим за всяка възможна форма на неизпълнение – пълно неизпълнение, забавено, лошо, неточно, частично, стига договорът да е съществено нарушен. В противен случай, бихме говорили за злоупотреба с право.

  • Вина на длъжника

Неизпълнението трябва да е виновно – по причина, за която длъжникът отговаря. Вината се предполага, а формата й е ирелевантна.

  • Изправност на развалящата страна 

При липса на изправност и едновременно с това наличие на претенция за изпълнение, другата страна по договора разполага с възражение за неизпълнен договор.

Ако и двете страни са неизправни, всяка от тях разполага с право да развали договора, тъй като запазването му всъщност се явява безпредметно.

Важно! Общият режим изисква и предоставянето на допълнителен подходящ срок за изпълнение (без значение е, ако срок не е даден и не последва изпълнение в достатъчен срок, както и ако даденият срок е неподходящ, но в достатъчен срок не е последвало изпълнение). Изявлението може да се съчетае с поканата.

! Формата на договора определя и формата на изявлението.

Кога не се допуска разваляне на договор?

Не се допуска разваляне, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора.

Преценката винаги е конкретна и комплексна (взема се предвид неизпълнената част и възможността изпълнената част да бъде), като се изхожда от други сходни случаи, които са изрично уредени в закона за отделни договори (напр. чл. 206, ал. 1 и чл. 210 ЗЗД за договора за продажба).

Неизпълнението на независимо или акцесорно задължение само по себе си не е основание за разваляне на договора, също и незачитането на права на кредитора (напр. на запазеното право на ползване от продавача).

Преобразуващото право на разваляне на договора се погасява, ако кредиторът е приел изпълнението. 

Свобода при договарянето между страните

Страните по договора при неговото сключване могат да разширят или ограничат приложното поле на развалянето. Те могат:

  • да изключат необходимостта от даването на допълнителен срок за изпълнение 
  • да уговорят разваляне на договора по право (без изявление)
  • да уредят хипотези на неизпълнение, при които договорът да може или да не може се развали
  • да ограничат или изключат приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.

Важно! Не се дава допълнителен срок за изпълнение, когато длъжникът е в невъзможност да изпълни по причина, за която отговаря, когато кредиторът няма интерес от изпълнението поради забавата, както и при фикс сделките. Общите правила за разваляне на договорите се прилагат само когато липсват особени правила при отлените договори (напр. чл. 201, чл. 262, ал. 2 ЗЗД и др.)

Имате неуредени договорни отношения и се нуждаете от съвет?

Ние имаме богата практика от подобни случаи.
Свържете се с нас

Как се разваля договор?

С оглед осигуряване на бързина и икономия при разваляне законодателят предвижда осъществяването му поначало да става по извънсъдебен ред.

Съдебно разваляне

Искът за разваляне на договора е процесуалното средство за упражняване на потестативното право, когато с договора се прехвърля, учредява, признава или прекратява право върху недвижим имот. 

Важно! Съдебен иск за разваляне е недопустим по липса на правен интерес, когато правото може да се упражни извънсъдебно (напр. за разваляне на предварителен договор) или правната промяна вече е настъпила (при съдебно отстранение договорът се счита развален по право), но съдът ще разгледа обективно съединения иск, с който се претендират последиците от развалянето. 

Когато правото се претендира чрез иск, исковата молба подлежи на вписване, за да може съдебното решение за разваляне да бъде противопоставено на трети лица, които черпят права от длъжника по сделки, вписани след вписването на исковата молба.

В доказателствена тежест на кредитора е да докаже вземането си, а на длъжника – изпълнението, като вината се предполага.

Ако в срока за отговор на исковата молба длъжникът възрази (без да предяви насрещен иск), че сделката, от която произтича вземането е нищожна, в първото заседание по делото кредиторът може да съедини обективно иск за прогласяване на нищожността (често за него е без значение как ще се освободи от обвързаност).

Ако не е предявен иск за нищожност на сделката (нито насрещен от длъжника, нито последващо обективно съединен от кредитора), съдът не може да се произнася по нищожността на сделката, тъй като това ще е извън предмета на делото. 

Някои моменти относно допълнителния срок

За да предяви преобразуващото си право с иск, не е необходимо кредиторът да е дал допълнителен срок.

Съдът може да даде подходящ срок, ако длъжникът предложи изпълнение в отговора на исковата молба (след това тази възможност за него е преклудирана).

Съдът е длъжен да се произнесе по предложението с определение в подготвителното заседание по чл. 140 ГПК.

Той може да реши да се произнесе по предложението и в първото заседание за разглеждане на делото, за да вземе становището на кредитора, тъй като решаващото съображение е дали кредиторът все още има интерес от изпълнението. Определението на съда по предложението за изпълнение е окончателно.

Какви са последиците от развалянето на договора?

По правило развалянето на договора прекратява облигационното отношение с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. 

Ако е получена вещ, прилага се чл. 57 ЗЗД, като се изисква покана, но длъжникът знае неизпълнението си от момента на получаването на вещта. Това означава, че ако вещта погине след поканата или ако длъжникът я е отчуждил или изразходвал преди това, той дължи нейната равностойност или цената която е получил, ако тя е по-голяма – чл.57, ал.2, изр.1 ЗЗД. Ако е имал право да ползва вещта преди поканата, той не дължи обезценяването на вещта при обикновено ползване, но във всички случаи дължи плодовете. Двете насрещни престации трябва да се разменят едновременно – осъждането е с условен диспозитив.

Важно! По изключение развалянето на договора прекратява облигационното отношение занапред, което означава, че изпълненото преди развалянето се запазва (и може да претендира само неизпълненото).

Двете страни се освобождават от задълженията си за в бъдеще. Ако една от престациите обаче е еднократна (напр. при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане), развалянето трябва да е с обратна сила.

Обезщетение за вреди и Неустойка при разваляне на договор

Освен реституция/връщане на даденото (която трябва да бъде осъществена едновременно), кредиторът може да претендира и обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Това обезщетение се дължи за нарушен негативен интерес и обхваща по-голямата стойност, която насрещната престация има за кредитора в сравнение със собствената му такава – в тази разлика се състои вредата. В обхвата на обезщетението влизат както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи.

Страните могат да уговорят и неустойка, дължима в случай, че договорът бъде развален.

Важно! Развален договор, макар и с обратна сила, не е равнозначен на липса на договор. Той е развален поради неизпълнението по причина, за която длъжникът отговаря, но последиците от неизпълнението не се състоят единствено в развалянето на договора, което има за последица само едновременна двустранна реституция. Последиците от неизпълнението не може да се изчерпят само с това.

Ако договорът не е развален, вредите ще се определят, като се съобрази кой какво е получил по договора, а ако договорът е развален, вредите ще се определят, като се съобрази кой какво е върнал или дължи да върне (тъй като обикновено вредите от неизпълнението се претендират наред с реституцията).

Последици по отношение на трети лица

Ако трето добросъвестно лице е придобило права върху подлежащата на връщане вещ преди развалянето на договора, правото на кредитора не може да му бъде противопоставено, тъй като развалянето с обратна сила има действие само между страните.

Ако вещта е движима, дори третото лице да я е придобило след развалянето, тя не може да се отнеме от него, ако то черпи права от чл. 78 ЗС.

Развалянето може да бъде противопоставено на трети лица само ако правото за разваляне се упражнява чрез иск и исковата молба е вписана преди придобивната сделка. Ако придобивната сделка е вписана преди исковата молба, кредиторът разполага с Павлов иск срещу третото лице и длъжника или с иск за равностойността на отчуждената вещ срещу длъжника.

Преди предприемане на стъпки за разваляне на един договор, независимо дали развалянето ще се осъществи извънсъдебно или по съдебен ред, съветваме ви да се консултирате с юрист, за да си гарантирате пълна, качествена и компетентна защита на вашите права и законни интереси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *