Животът става все по-динамичен и изпълнен със задължения и отговорности. Забавата на плащане на сметка или вноска по кредит вече не е нещо необичайно. От друга страна, кредиторите разполагат с повече възможности за събиране на дължимите им се суми, като запор на заплата и запор на банкова сметка са сред най-често използваните.

Основания за налагане на запор върху заплата

За да е възникало правото на съдебния изпълнител да ни наложи запор на заплатата, срещу нас трябва да има образувано изпълнително дело.
Какво значи това?  – кредиторът се е сдобил с изпълнителен лист на едно от следните основания – влязла в сила заповед за изпълнение, съдебно решение или споразумение.

След това, въз основа на получения изпълнителен лист, се образува изпълнително дело при избран от кредитора частен съдебен изпълнител („ЧСИ„).

Запор на заплата от ЧСИ

Запорът на заплата е един от способите, с които ЧСИ разполага, за да обезпечи събираемостта на сумата, която дължите, въз основа на издадения изпълнителния лист. Целта е част от трудовото ви възнаграждение да се превежда директно по сметка на ЧСИ, за да бъде удовлетворено вземането на вашия взискател по образуваното изпълнително дело.

ВАЖНО! В практиката, кредиторът възлага на съдия изпълнителя сам да определи способите и начините, за събиране на дължимите му суми. Тоест, изцяло в компетентността на ЧСИ е да прецени, чрез кой способ би било вероятно да получи дължимата сума и запорът на заплатае една от най-често използваните мерки.

Как протича процедурата по запориране на заплата?

Процедурата по запориране на заплата започва със справка до НАП и НОИ, от която се получава информация за всички актуални трудови договори на длъжника.

В практиката, ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение, без значение дали същият се осигуря под или над минималната работна заплата.

ЗАЩО? По този начин запорът пази ред и при повишаване размера на заплатата, ще бъде възможно да се правят съответните удръжки. Отделно, много често работодателите не са компетентни по въпросите свързани със несеквестируемостта и правят удръжки независимо от размера на получаваната работна заплата. Ако случаят при вас е такъв, ви съветваме да се консултирате с адвокат, компетентен по защита от ЧСИ.

Процедурата продължава с изпращането на запорно съобщение по седалище на работодателя.
Последният трябва да прецени дали заплащаното от него възнаграждение е над размера на минималната работна заплата (т.е над секвестеруемият минимум) и дали вече няма образувани други изпълнителни дела срещу същия служител.

Срокът за отговор на работодателят е тридневен. Препоръчително е  работодателят да се съветва със счетоводството или с юрист, тъй като често се прави неправилна преценка по подлежащите на запор суми.
В отговорът работдателят предоставя информацията, която описахме по-горе и дали последният ще извършва удръжки от заплатата.

ВАЖНО! Работодателят е задължен да изпрати описаната по-горе информация в срок на съдебния изпълнител. В противен случай, първо му се изпраща напомнително писмо, а впоследствие му се налагат глоби, докато не отговори на запорното съобщение ЧСИ.

Длъжникът научава за наложения му запор от работодателя.

ВАЖНО! На практика, много често, заедно със запора на заплатата, ЧСИ налага и запор на сметката на длъжика открита в съответната банка. Банките реагират по-бързо от работодателя и всъщност, длъжника научава за наложените запори, когато се опита да изтегли пари от сметката си.

Каква част от заплатата може да ни бъде удържана?